Все още сме чувствителни на тема комунистическо наследство и с право. Близо 50-годишният тоталитарен режим в страната белязва осезаемо архитектурата в града, следите от което остават и до днес. #SoСоц маршрутът включва сгради и институции, които служат като ярък пример за комунистическата естетика в архитектурата. Макар и позагубили от своя блясък, тези сгради определено си струва да се видят.

 
 

Национален дворец на културата

Тежката артилерия в софийския културен живот. НДК е построен по идея на Людмила Живкова, дъщерята на дългогодишния първи Тодор Живков. Легендата гласи, че за строителството на открития през 1981 година дворец  е използвана повече стомана от строежа на Айфеловата кула - неслучайно НДК е най-големият културен и конгресен център в страната. Сградата е ценна заради своята характерна архитектура, пълния със скейтъри прилежащ парк и домакинството на важни културни събития като Панаира на книгата и фестивалите Киномания и София Филм Фест. НДК е най-впечатляващият архитектурен монумент от соца, който сам по себе си крие тонове история и изкуство и в последните години отново се събужда за съвременен културен живот с много нови събития и пространства за концерти, театър, арт, дизайн, технологии и литература.  

Адрес: Национален дворец на културата, пл. България 1
Контакти: +359 2 9166300 

Паметник "1300 години България"

Спорният архитектурно-монументален комплекс на площад България е построен през 1981 по случай честванията за 1300-годишнината от създаването на българската държава. 35-метровият паметник от бетон и месинг е издигнат на мястото на мемориала на загиналите войници от Първи и Шести софийски полк от Балканските и Първата световна войни и не се ползва с особено реноме в града, особено след като започва да тъне в разруха и да се разрушава постепенно. Дебатите дали да бъде запазен, възстановен, преместен или разрушен продължават, а междувременно комплексът продължава да служи като болезнен символ на постоянните противоречия, свързани с миналото, и на нужното преосмисляне на историческата памет.

Адрес: Пл. България

Българско национално радио

Първото българско радиопредаване датира още от 1929, но Българското национално радио стартира чак през 1935 под името Радио София. Впечатляващата сграда на БНР във формата на обърната пирамида е построена в края на 60-те години. Там се помещава Златният фонд на радиото с над 14 хиляди архивни единици музика и интервюта със знакови личности. Най-старият запис е “Българско хоро” на чешкия композитор Алоис Мацак от 1887, има и архивни интервюта с имена като Алберт Айнщайн и Лев Толстой. БНР е най-голямото обществено българско радио с шест музикални професионални състава, които записват в прекрасното Студио 1.  

Адрес: бул. Драган Цанков 4
Контакт: +359 2 9336567

 

Люлин

Искаш да видиш как живее средният българин? Хвани метрото в посока Обеля и слез в Люлин - най-големият софийски квартал с близо 130 хиляди жители, напълно достатъчно, за да се отцепи без проблем като седмия по големина град в страната. Огромните лабиринти от еднакви панелки в типичен соц стил заемат цели десет микрорайона. Липсата на въобръжение в жилищното соц строителство се компенсира от желанието на люличани да преобразяват своите тераси, балкони, фасади и прозорци с всевъзможни позволени и непозволени средства и идеи, които нямат нищо общо с първоначлния замисъл на архитектите, но придават екзотичен колорит на повечето сгради. Позната картинка в повечето български градове.

Музей на социалистическото изкуство

Нарочен музей за артефакти и произведения на соц изкуството от комунистическа България, който работи от 2011. Комплексът включва изложбена зала със живопис и пластики, видео зала за документални филми и голям парк със 77 скулптури, предимно бюстове на видни родни и съветски комунисти и статуи на партизани и работници в стил соц реализъм. Най-известният експонат е символът на комунистическата власт в България, а именно - червената петолъчка от Партийния дом.  

Адрес: ул. Лъчезар Станчев 7
Контакти: +359 2 9021802
Работно време: понеделник - неделя: 10:00 - 18:00
Вход: 6 лева, 3 лева (намален)

Национален исторически музей

НИМ се помещава в сградата на Съдебната палата до 1990, преди да бъде преместен в бившия дом № 1 на правителствената резиденция в Бояна. Създаденият през 1973 музей съхранява най-ценните български съкровища и реликви - общо над половин милион паметници на културата, съкровища, тъкани, икони, етнографски артефакти, археологически находки и исторически архив.

Адрес: ул. Витошко лале 16
Контакт: +359 2 9554280
Работно време: летен сезон (април - октомври): 9:30 - 18:00. Касата работи до 17:15. Зимен сезон (ноември - март): 9:00 - 17:30. Касата работи до 16:45.
Вход: 10 лева, 1 лев (ученици и студенти)

 

Камбаните

Международният парк на децата от света (по-известен като Камбаните) е построен в близост до околовръстния път през 1979 - годината в която България домакинства на детската асамблея на Юнеско Знаме на мира. Изграденият само за 30 дни комплекс се състои от огромен 37-метров бетонен монумент и две дъги с около 100 камбани, подарък от държави от цял свят като Зимбабве, Виетнам, Мавриций и, разбира се, СССР.

Адрес: Околовръстен път (до Бизнес парк София)

Ларгото

Неокласицизъм, руска еклектика и сталински барок са само част от подходящите определения за архитектурата на бившия Партиен дом, Президентството и Министерски съвет в идеалния център на София. Монументалните постройки образуват триъгълник или т.нар. Ларго - комплекс от сгради, посторени през 50-те години на ХХ век на мястото на разрушения от бомбардировките през Втората световна война. Говорим за може би най-впечатляващите и внушителни примери за класическа соц архитектура в София, които помещават седалището на комунистическата партия, държавния съвет, министерствата на електрификацията и тежката промишленост, хотел Балкан и Централния универсален магазин. Днес площадът е преустроен, бюстът на Ленин е заменен със статуя на Света София, от мавзолея на Георги Димитров няма и следа, а под Ларгото са открити още останки от античната история на София, които ще бъдат изложени на открито.

Адрес: Пл. Независимост