Парк-музей „Врана“ ще ви впечатли с великолепен ансамбъл от 821 дървесни, храстови и тревни видове на площ от по-малко от 100 хектара. Той е създаден от цар Фердинанд за царското семейство като извънградска лятна резиденция. 

В продължение на 40 години в изграждането на парковия пейзаж са взели участие редица признати озеленители. До 1908 г. градинар озеленител е Васил Георгиев, който предприема най-големите залесителни дейности и изгражда първите алеи и пътеки в парка – Главната алея, Алеята с чинарите и други. 

Основната композиция на парка оформя французинът Жул Лошо, който е първият директор на Княжеските ботанически градини в София от 1887-1908 г., а по-късно професор във Версай, Париж. 

От 1903 до 1908 г. в парка работи и австриецът Йохан Келерер от Мюнхенската ботаническа градина, който проектира и изгражда шестте алпинеума. Царят лично нарежда изграждането им поради своята голяма привързаност към алпийската флора на българските земи. 

Като главен градинар твори и чехът Антон Краус. Под негово ръководство се засажда по-голямата част от дървесната растителност. Той полага основите на обемно-пространственото изграждане на бъдещите забележителни открити пространства в парка. През 1911 г. се изгражда алпинеумът “Даалем”, по името на прочутата ботаническа градина в Берлин. Сред множеството дървесни видове, които могат да се срещан и днес в парка, са дъб, секвоя, ела, платан, лириодендрон, липа, бор и други. 

На по-късен етап са изградени и двете езера – с водоплаващите птици и с лотосите. В продължение на 10 години на територията на парка пребивава малък филиал на Царската зоологическа градина в София. Имало е елени, два слона, камила, якове, блатни птици и фазани. Царят закупува два слона от Хамбург, които кръщава Нал и Дамианти, по името на древноиндийския епос. Освен за забавление на царските деца, те били използвани за стопанска работа.

Днес паркът е отворен за посетители, а през есента е домакин на фестивала „Софийски светлини“, който създава магическа визуална реалност в парка.