От хилядолетия България е пресечна точка на религии и цивилизации, известна с историята си на етническа и религиозна толерантност. Няма много градове, в които това да си личи толкова ясно, колкото в София. Само на една ръка разстояние в самия център на София са разположени четири храма на четирите водещи религии, които се изповядват активно и до ден днешен. Това са православната църква “Св.Неделя”, католическата църква “Св.Йосиф”, джамията “Баня Баши” и Софийската синагога, които заедно стават известни като Четириъгълника на толерантността. 

Най-старата от четирите постройки е джамията “Баня Баши”, построена в средата на 16 в. Тя е разположена в сърцевината на римския комплекс Сердика, в близост до горещите минерални извори, заради които София е построена на своето място. 

Само на 150 м. на запад от Джамията е Софийската синагога. Тя е най-голямата синагога на Балканите и трета в Европа. Издигната в началото на 20 в. по подобие на Виенската, по-късно е съборена по заповед на Хитлер. Вътре е била помещавана уникална библиотека, която за съжаление е била унищожена по време на бомбардировките над София. Сегашната реставрирана синагога е по-голяма от стария храм и е построена в испано-мавритански стил, с нюанси от византийската архитектурна традиция.

На югозапад от синагогата, на 200 м., е построен католически храм. Храмът е проектиран още преди освобождението на България, но е завършен през 1885 г. Той също е бил засегнат от бомбардировките, поради което сегашният храм е неговата по-голяма, реставрирана версия, изградена с даренията на католици от целия свят. Първият камък на новото сдание е положен в присъствието на папа Йоан Павел II. 

Отвъд оживения булевард, под който е католическият храм, личат купетата на православния катедрален храм “Св.Неделя”. Той се издига на място, на което е имало православни църкви още от средните векове. През 1925 г. храмът е почти изцяло разрушен при кървавия атентат, организиран от група крайнолеви дейци на Военната организация на Българската комунистическа партия. Той е построен и осветен отново през 1933 г.

София се гордее с четириъгълника на толерантността – едно културно, архитектурно и социално явление, което е характерно за града и се струва да се посети и усети.