Малко софийски гледки спират дъха. Малко обекти впечатляват всеки, който ги зърне, от векове насам. Малко звуци отнасят съзнанието далеч от забързаното ежедневие. Но всичко това е Боянският водопад, разположен на 1260 м. надморска височина и самият той висок 25 м.
Лиричният тон на този текст не е случаен. Тази природна забележителност, скрита насред дърветата на Витоша, намира място в произведенията на Народния поет Иван Вазов. За Боянския водопад той пише:
„Грохотът на водопада… говори на душата ми нещо тайнствено и велико. Този говор на природата завладява чувствата ми; нищо вече от земното, от човешкото. Аз принадлежа вече на друг свят. Клоните, които ме шибат по челото, орелът, който прелита бавно из въздуха, гущерите, които избягват и се пъхат в храстите при приближаването ми — всичко това ми става близко, родно. Аз се сливам с живота на мирозданието и на вечното. Защото хиляди и хиляди години преди Сердика да израсне долу в полето, още когато то е било дъно на велико езеро, тук, на този склон на Витоша, все тоя живот е покълвал във вечната тишина, при вечния шум на водопада.“
Боянският водопад откриваме и в текста на „Кардашев на лов“:
„Няколко снопа слънчеви лъчи, като се промъкват в един дълбок и тъмен дол, който разпаря планината от върха до полите й, правят да се види ясно, огрян от тях, белият пенест стълб на високия Боянски водопад.“
Легендарният статут на мястото се потвърждава и от факта, че кооперативното дружество за благоустройството на с. „Бояна“ от 1935 г. носи името „Боянски водопад“, както и една от улиците в града още през 40-те години.
Тази природна забележителност ни показва, че понякога символът на един квартал може да съществува много преди жителите му да са построили домовете си в него.
Дълги години теренът около днешната сграда се използва за Кавалерийските казарми. В края на 50-те години районът е преобразен от арх. Васил Вълчанов, който проектира тогавашния жилищен комплекс „Ленин“. Назован по-късно „Яворов“. Това променя функцията на това парче от града и дава възможност за използването му и за административни нужди.
През 1960 г. новата сграда на Българската телеграфна агенция е завършена. Тя е проектирана от арх. Евгени Зидаров. Отзивите за нея са положителни – обръща се специално внимание, че поради малката площ на терена сградата е изградена под формата на буквата „Г“. Зданието на БТА е снабдено с радиостанция, телефото, библиотека с около 30 000 тома, зали за прожекции, стол с модерна кухня и т.н. Най-важната задача също е изпълнена – стотици служители на агенцията могат да приемат и изпращат новини по цял свят в удобна среда.
Сградата е сред ранните примери за модерна архитектура в София след края на т.нар. „сталински неокласицизъм“. А арх. Зидаров не спира дотук – през 1977 г. проектира още по-амбициозна нова сграда на БТА с детска градина, поликлиника, басейн, магазини, кафе-ресторант и подземни гаражи. Макетът ѝ дори е изложен във фоайето, но проектът така и не е реализиран. Паметта на архитекта е увековечена в паметна плоча до входа на сградата, която разчупва нормите през 1960 г. и до днес е пример за представителна архитектура.
