София има богата история, но голяма част от нея остава само в книгите и вестниците. Преди век нашият град е разполагал с десетки киносалони, които всеки ден показват най-новите филми на жадните за зрелища посетители. Днес само един от тези обществени центрове съществува – кино „Влайкова“ в кв. „Иван Асен II”.

През 1925 г. г-жа Мария Влайкова започва строеж на собствено здание, предназначено за изкуство и култура. В началото на следващата година тя пише завещание, с което изказва волята си да дари бъдещия салон на Министерството на просвещението, за да се ползва за просветна дейност. Благодетелката почива на 31 декември 1926 г. и започва процес по приемане на дарението. Това се случва със закон, приет от Народното събрание, и указ на цар Борис III, подписан на 16 октомври 1928 г. 

Предстоят няколко години, в които салонът е отдаван под наем на различни управители. Кинопрожекциите се превръщат в любимо занимание на жителите на квартала, който изобилства от интелектуалци. За известен период от време тук се помещава и Държавен ученически кинематограф. 

Както повече от 10 000 софийски здания, така и салонът на кино „Влайкова“ не остава незасегнат от историята на града – сградата е поразена при бомбардировките над София през 1943–1944 г., но е възстановена и по-късно предоставена на читалище „Антон Страшимиров“ за вечно ползване.

Почти един век най-старото столично кино не спира да работи и да носи изкуство на своите гости. На неговата сцена се провеждат разнообразни културни събития, които събират хора от целия град. И въпреки това, то остава малкото квартално кино с голямата градска история.