През пролетта на 1978 г. „Люлин“ получава нов център на кварталния живот – първият закрит кооперативен пазар в България отваря врати в трети микрорайон. С площ от 3 000 кв. м, вътрешен двор и четири просторни халета, пазарът е проектиран да събере всичко нужно на едно място – от мебели, техника и осветление, през дрехи, кинкалерия и домашна продукция, до риба, зеленчуци и самообслужващ се хранителен сектор, което по онова време звучи почти футуристично. Има и кафе със закуски – защото пазарът никога не е бил само за пазаруване, а за сладки приказки и срещи със съкварталците.  В края на десетилетието в пресата излиза и смелото твърдение, че изборът в „Люлин“ е по-голям от този в Централните хали.

Днес мястото продължава да функционира, макар и променено – част от халетата са заети от малки бизнеси, други стоят празни, но локацията остава важна точка в картата на „Люлин“ – позната, практична и с онази квартална история, която не се пише, а просто остава.