Още преди създаването на кв. „Изток“ „Княз-Борисовата градина“ в София започва да се разпростира към и отвъд бул. „Пейо Яворов“. Още в края на XIX век най-големият софийски парк започва бързо да заема територии и да дава нови възможности за спорт и разходка на жителите на столицата. Годините след края на Първата световна война са период на подем и активно строителство в градината. 

Една от гордостите на София става построената в края на 30-те години къпалня „Княгиня Мария Луиза“, която привлича посетители заради спокойствието сред боровата гора. Тогава нашите предци вече са забелязвали благоприятното влияние на иглолистната растителност и я разпространяват в горната част на парка. Това е причината една от улиците в кв. „Лозенец“ да носи името „Борова гора“.

В първата половина на миналия век градът е завършвал около днешния бул. „Пейо Яворов“. Кварталите след него са просто спорадични къщи и вили в предградията. Територията на лесопарка е означена като „Разсадник“, която чака паркът да навлезе в нея „с художествена тържественост“, както пише дипломатът и публицист Петър Нейков през 1941 г.

В по-новата история тази част от градината се свързва най-вече с алеите за разходка и старият тенис комплекс „Академик“, изграден през 80-те години на миналия век. Днес гората дава на възрастните спасение от шума и забързаното софийско ежедневие, както и много възможности за смях и игра на малчуганите. Със своята съхранена природа, паркът приветства жителите на кв. „Изток“, но и тези, които знаят, че понякога по-дългата разходка си заслужава.