Прочутият „Студентски град“ е изграден в края на 60-те и началото на 70-те години. В кратки срокове са построени десетки общежития, столови, учебни и детски заведения, както и обекти за култура и здраве. През май 1974 г. Изпълкомът на Софийският градски народен съвет взема решение да наименува студентския комплекс „Христо Ботев“. Днес спортната зала е едно от малкото останали свидетелства за този факт. 

Само няколко години по-късно София се готви за „Универсиада – 77“ – най-голямото международно студентско спортно събитие, провеждано дотогава у нас. За случая е построена и представителната спортна зала „Христо Ботев“ – по проект на арх. Александър Конаклиев и инж. Румен Младжов, същите автори, които по-късно работят и по Зимния дворец.

Строежът започва през лятото на 1976 г., а целта е амбициозна: зала, готова за по-малко от година. Получава се съоръжение с характерен шестоъгълен висящ покрив, модерни информационни табла, специално осветление за цветна телевизия и капацитет до 3000 зрители. Волейбол, хандбал, бокс, борба – залата е проектирана да поеме всичко.

А около нея също кипи живот. За участниците в Универсиадата е построен специален супермаркет с над 1700 вида стоки – от сувенири до типични български продукти. Сградата съществува и днес, макар вече като част от голяма българска супермаркетна верига. 

На 30 юли 1977 г. залата е официално предадена, а първият ѝ голям спортен празник не закъснява. България побеждава Чехословакия с 3:1 във финала по волейбол за мъже и става световен студентски шампион. След Универсиадата залата остава за софиянци и почти половин век събира на едно място спорт, музика, публика, шум и емоции. А името „Христо Ботев“ продължава да напомня за времето, когато целият този квартал тепърва е трябвало да стане студентски град.