Това е от онези класики по пътя към Витоша, които са оцелели във времето, защото не се опитват да бъдат нищо друго, освен честна и гостоприемна механа. Мястото е непретенциозно и носи лека носталгия, а голямата му градина с дебела сянка е истинско спасение от жегата и градския шум. Тук не идваш за гурме презентации, а за солидни порции, истинско шкембе и една от най-добрите скари в района, която винаги ухае на дървени въглища. Атмосферата е лежерна и подходяща за хората, които просто искат да хапнат нещо познато и вкусно след или преди разходка в планината.