През 1928 г. Софийска градска община обявява международен конкурс за построяване на голяма кланица в покрайнините на столицата в близост до железопътен и шосеен транспорт. Получени са десетки проекти от България и чужбина. Макар, че първо място не е присъдено, започва изпълнение по втория най-добър проект – на архитектите Петър Марковски и Борис Бобчев. 

Основният камък на сградата е положен на 1 май 1931 г. Строежът продължава около година и половина и завършва на 13 декември 1932 г. Изградени са коловози, клетки за ветеринарен контрол, торище, обори, кланични зали, хладилници и друга необходима инфраструктура. Част от помещенията са свързани със съединителен коридор, осветен със странично и горно естествено осветление. Изградено е и дирекционно здание с жилища за лекарския персонал, както и помощни сгради с разнообразно предназначение. 

В годините след края на Втората световна война сградата се ползва от Месокомбинат „Родопа“. След промените собствеността става частна и дълго време сградите изпълняват складова функция. В последните години комплексът от сгради се руши и днес са запазени само някои от изградените съоръжения. За някогашната красота на старата софийска кланица напомня и запазената часовникова кула, чийто циферблат отдавна е спрял да работи, но, надяваме се, не завинаги.

Името не е случайно. В северната част на парка в действителност има могила. Каменна табела, вкопана в земята, говори за наличие на тракийска могила, но тази информация не може да бъде потвърдена. В тревата откриваме още една плоча – на Костадин Тр. Петров и Цветан Тр. Иванов, които са партизани от отряд „Чавдар“, загинали през 1944 г. 

Не става съвсем ясно дали под земята на възвишението в парк „Братска могила“ почиват траки, партизани или и двете. Но за децата от „Орландовци“ тя отдавна има много по-проста функция – през зимата е идеалното място за шейни.