Още в началото на 50-те години на миналия век край Дървеница започва изграждането на университетски комплекс. Първа е сградата на Висшия лесотехнически институт (днешният ЛТУ), следват Химикотехнологичният институт (ХТМУ), Минно-геоложкият (МГУ), Машинно-електротехническият (ТУ) и Институтът по съобщенията (днешният ВУТП). А покрай тях се появяват и първите общежития – днешните блокове 1, 2, 3 и 4 на Техническия университет.

През 1965 г. вече има голям план: истински студентски град за около 30 000 души – с общежития, столове с храна от специална фабрика-кухня, библиотека, Аула Магна, културен дом, аптека, сладкарница, хотел, поликлиника и битов комбинат. И всичко това на стратегическо място – близо до центъра, но и до Витоша. 

Бързото разрастване води до нови лаборатории, аудитории, автобуси и трамваи, а общежитията постепенно преминават от тухла и бетон към панел. Подготовката за IX световен фестивал на младежта и студентите през 1968 г. ускорява строителството – появяват се още четири блока за над 3000 участници, с клубове, бюфети и читални.

Следват нови академични адреси, сред които днешната НСА и УНСС, а спортът също получава сериозно място – стадиони, игрища, басейни и спортни площадки.

Днес „Студентски град“ е точно това, което някога са си представяли – място, където можеш да живееш, учиш, спортуваш, хапваш, четеш, да се влюбиш, да създадеш семейство и… понякога изобщо да не напускаш квартала.