Първата копка за строежа на НДК е направена на 25 май 1978 г. от Георги Йорданов – Първи секретар на Софийския градски комитет на БКП и началник на оперативния щаб, с думите „Да започваме! Време за губене няма.“ По същото време се изграждат още комплексите „Люлин“, „Зона Б-5“, „Белите брези“, „Студентски град“ и части от „Младост“.

 

Твърди се, че всички граждани на София работят един ден извънредно, за да дарят надницата си и така се събира една четвърт от общата сума за строежа на Двореца. На моменти, работниците на терен надхвърлят 5000 души в трисменен режим на работа. Строителството на НДК поглъща 335 000 куб. м бетон и за строежа са изкопани и извозени са 1,7 млн. тона земна маса, с които са оформени хълмовете в Южния парк. 

 

При строежа са предвидени и изкопани и тунели за бъдещото софийско метро от бул. „Патриарх Евтимий“ до днешния бул. „Арсеналски“. Малко хора знаят колко необятни всъщност са тунелите и подземия под НДК, но за сметка на това има десетки теории, градски митове и легенди по въпроса. В двореца са заложени и около 10 000 тона метални конструкции – повече отколкото са използвани в Айфеловата кула в Париж.

Осмостенната фасада дава възможност Дворецът да няма само едно лице, а да е еднакво внушителен, погледнат от всички страни. Арх. Атанас Агура потвърждава, че октогонът е „общата модулна мярка, вложена в проекта на главния корпус“. 


Почти 90% от материалите и изделията, използвани в строежа, са произведени у нас. Дворецът е облицован с врачански камък. Със същия материал са облицовани Софийският университет „Св. Климент Охридски“, храм-паметник „Св. Александър Невски“, Народната библиотека и БНБ. По този начин е постигнат синхрон между външния облик на някои от най-емблематичните софийски сгради. Пазителите на историята обаче говорят, че интериорът и техническото оборудване са избирани само от най-висок клас западно европейски продукти. Като например емблематичните полилеи, които са произведени в гр. Милано, Италия. 


В околното пространство е използвана медна ламарина, която патинира с времето и придобива зеленикави нюанси, за да демонстрира вечната хармония на столицата с планината Витоша. Днес обаче не е запазен нито един от медните елементи. По това време е проектиран и „зеленият коридор“, по който от НДК може да се достигне Черни връх, вървейки изцяло през зелени пространства. 



Статиите за проекта “НДК е #soSofia” са разработени от Виктор Топалов, автор в “Бохемска София” в колаборация с екипа на #soSofia. 


В проекта е използван визуален архив от Национален филмов център, Държавна агенция “Архиви”, Български визуален архив и информация от следните източници: 

Милошев, Йордан, НДК – спомени на строители | Сп. Архитектура – бр. 1 – 1982, бр. 6 – 1984, бр. 3-4 – 1986 | Мирчева, Симона, Дворец в живота на града | Тромков, Илия. Народен дворец на културата „Людмила Живкова“ | Милев, Иво. “Животът и смъртта на Людмила Живкова” | БНТ. Александрова, Албена. Ковачев, Олег. Етюд за красотата отвътре | omda.bg. Интервю – Гюров, Васил. Гюров, Константин. Места от всекидневието. Кравай. | Лангова, Соня. Шофелинов, Иван. Коен, Емил. Филм – Ние от Кравай. | Трифонова, Теодора. БТВ Новините. 18.07.2017 г. Готов проект за войнишкия паметник има от години. | Веселинов, Веселин. Liternet. Мемориалът на загиналите от първи и шести пехотен полк. | НДК Пресцентър | ndk.bg | newtheatre.bg | Благодарим за разговорите на екипите на НДК. | All Day NDK. | DJ GIORGIO. | Sofia Graffiti Tour.


Проектът “НДК е #soSofia” се реализира с подкрепата на програма „Културно предприемачество в сферата на Културното наследство“ на Национален фонд култура и помощта на нашите верни приятели от Storytel, Fashion Days , Beefeater и DEVIN.

Подобни

Преди да бъде НДК