Голямата идея
През 1975 г. Софийският градски комитет на БКП и Столичния народен съвет вземат решение за облагородяване на южната част от града и вписването ѝ в модерния градски център. Първоначално мястото в близост до бул. „Патриарх Евтимий“ е предвидено за построяване на оперен театър и културен център, отворен към Витоша. Обявен е конкурс с участници от страната и чужбина, но комисията, оглавявана от писателя и председател на Комитета по изкуство и култура (дн. Министър на културата) Павел Матев, не излъчва победител. Вместо това, се решава да бъде построен модерен Конгресно-културен център, който да замени в тази функция зала „Универсиада“.
През май 1978 г. се приема решението за изграждането на Народен дворец на културата във връзка с честването на 1300-годишнината от създаването на българската държава и провеждането на 12-ти конгрес на БКП. Избраният екип за строежа е следният: главен архитект Александър Баров, автор на резиденция „Бояна“, и конструктор инж. Богдан Атанасов, със съдействието на гл. арх. на София проф. арх Владимир Роменски и проф. инж. Милчо Брайнов. Проектирането на околното пространство е поверено на арх. Атанас Агура и ландш. арх. Валентина Атанасова. Подземните обекти с метролинията, заложена още от тогава, са осъществени от „Софпроект“ с ръководител арх. Чедомир Павлов. Основната група проектанти посещава и проучва опита на най-добрите конгресни центрове в Европа и Америка, вземат се съветите и помощта на видни български и чуждестранни специалисти.
Биографични източници обаче говорят, че постмодернистичната концепция, уникалния дух и нестандартните вдъхновения в концепцията на сградата дължим на Людмила Живкова – дъщеря на Тодор Живков и Министър на културата, която още години по-рано има идеята за построяване на модерен храм на българската култура и изкуство. До днес в пространството се носят множество градски легенди за източните влияния, залегнали в двореца и изкуството в него, които идват от влечението на Живкова по богомилството и агни йогата. А бронзовото слънце на Георги Чапкънов, греещо от централната фасада на сградата, се свързва от мнозина със символа на древнобългарското слънцепоклонничество, женствеността или пък дъновизма.
Друг интересен факт, е че поради липсата на познатите ни днес компютърни програми за проектиране и чертаене, целият проект за сградата е създаден на ръка от екип от инженери и техници, наброяващ 70 души. Строежът е започнал още преди да бъде готов проектът, а първата визуализация на НДК в завършен вид е изработена от дървени клечки.
—
Статиите за проекта “НДК е #soSofia” са разработени от Виктор Топалов, автор в “Бохемска София” в колаборация с екипа на #soSofia.
В проекта е използван визуален архив от Национален филмов център, Държавна агенция “Архиви”, Български визуален архив и информация от следните източници:
Милошев, Йордан, НДК – спомени на строители | Сп. Архитектура – бр. 1 – 1982, бр. 6 – 1984, бр. 3-4 – 1986 | Мирчева, Симона, Дворец в живота на града | Тромков, Илия. Народен дворец на културата „Людмила Живкова“ | Милев, Иво. “Животът и смъртта на Людмила Живкова” | БНТ. Александрова, Албена. Ковачев, Олег. Етюд за красотата отвътре | omda.bg. Интервю – Гюров, Васил. Гюров, Константин. Места от всекидневието. Кравай. | Лангова, Соня. Шофелинов, Иван. Коен, Емил. Филм – Ние от Кравай. | Трифонова, Теодора. БТВ Новините. 18.07.2017 г. Готов проект за войнишкия паметник има от години. | Веселинов, Веселин. Liternet. Мемориалът на загиналите от първи и шести пехотен полк. | НДК Пресцентър | ndk.bg | newtheatre.bg | Благодарим за разговорите на екипите на НДК. | All Day NDK. | DJ GIORGIO. | Sofia Graffiti Tour.
Проектът “НДК е #soSofia” се реализира с подкрепата на програма „Културно предприемачество в сферата на Културното наследство“ на Национален фонд култура и помощта на нашите верни приятели от Storytel, Fashion Days, Beefeater и DEVIN.
Подобни
Зареди още
Loading...
