През април 1983 г. в „Дупката“ до паметника „1300 години България“ група хора се събират, за да слушат изпълнения на китара на „Испанеца“. Тези срещи продължават около седмица, след което милицията прогонва присъстващите. Музикантът Константин Гюров си спомня, че през есента на 1985 г. някой казва, че на „Кравай“ милицията вече не гони за дълги коси и якета с нашивки и гърбове на групи и така започват редовните сбирки там. Постепенно става задължително „жив или умрял да си на „Кравай“ в 7.“

 

 

Легендарният „Кравай“ се намира на ъгъла на „Патриарха“ и „Фритьоф Нансен“, а името му идва от актуалната за времето си кафе-сладкарница Закуски „Кравай“, помещаваща се на същото място. На това място днес се подвизават магазин за платове и място бърза храна и споменът за една прочута градска точка, родила повече легенди и от скандинавската митология. 

 

Тук в края на 80-те младежите идват, за да са различни, готини, бунтари и да разберат къде ще ги отведе вечерта. На пейките на алеята към НДК и по бул. „Фритьоф Нансен“ се събират много младежи, работещи и гимназисти. Половината са музиканти, а другите – любители на музиката, но и в двата случая фенове на метъл, пънк и ню уейв. На „Кравай“ се създават много музикални групи, част от които просъществуват след промените и свирят и до днес. Сред редовните посетители са Васо Гюров, Милена, Кольо Гилъна, Фънки, Димитър Воев, Денис Ризов. Тяхната музика можем да наречем втора вълна на българския рок. Групи със свободен дух, които създават собствена музика, без да се съобразяват с радиа, които по това време не допускат до тях да припари каквато и да е алтернативна музика.

 

В последните години на режима в „Студентски дом“ на пл. „Народно събрание“ се организират редица New Wave Shows, които събират почитатели на новата вълна в музиката. На 15 май 1987 г. в Летния театър в Борисовата градина се провежда първият рок фестивал с участието на групите „Ахат“, „Конкурент“, „Атлас“ и др. През 1988 г. излиза филмът „Ние от „Кравай“, създаден от Соня Лангова, Иван Шофелинов и Емил Коен, по поръчка на ЦКД „Г. Димитров“, ОбК на ДКМС „Средец“. 


За съжаление, след промените постепено мястото губи своята популярност, но и до днес се провеждат ежегодните срещи на Kravaj Reunion и мястото се помни като глътка свеж въздух на различните и зараждащите се, особено активно през 80-те години, субкултури в града ни.

 


Статиите за проекта “НДК е #soSofia” са разработени от Виктор Топалов, автор в “Бохемска София” в колаборация с екипа на #soSofia. 

В проекта е използван визуален архив от Национален филмов център, Държавна агенция “Архиви”, Български визуален архив и информация от следните източници: 

 

Милошев, Йордан, НДК – спомени на строители | Сп. Архитектура – бр. 1 – 1982, бр. 6 – 1984, бр. 3-4 – 1986 | Мирчева, Симона, Дворец в живота на града | Тромков, Илия. Народен дворец на културата „Людмила Живкова“ | Милев, Иво. “Животът и смъртта на Людмила Живкова” | БНТ. Александрова, Албена. Ковачев, Олег. Етюд за красотата отвътре | omda.bg. Интервю – Гюров, Васил. Гюров, Константин. Места от всекидневието. Кравай. | Лангова, Соня. Шофелинов, Иван. Коен, Емил. Филм – Ние от Кравай. | Трифонова, Теодора. БТВ Новините. 18.07.2017 г. Готов проект за войнишкия паметник има от години. | Веселинов, Веселин. Liternet. Мемориалът на загиналите от първи и шести пехотен полк. | НДК Пресцентър | ndk.bg | newtheatre.bg | Благодарим за разговорите на екипите на НДК. | All Day NDK. | DJ GIORGIO. | Sofia Graffiti Tour.

 

Проектът “НДК е #soSofia” се реализира с подкрепата на програма „Културно предприемачество в сферата на Културното наследство“ на Национален фонд култура и помощта на нашите верни приятели от Storytel, Fashion Days, Beefeater и DEVIN.

Подобни

Преди да бъде НДК