Знаете ли, че преди да бъде НДК, мястото на което е разположен дворецът, изобщо не е било централно? Скоро след Освобождението и много години преди да започне строежът на НДК през 1879 г., това място е в самите покрайнини на града и там са разположени единствено Витошките пехотни казарми.

 

През октомври 1934 г. в северния край на пространството е открит войнишкият мемориал в памет на офицерите и войниците от Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полкове от Софийската желязна дивизия, които загиват през войните. Паметникът е съставен от 3 стени, разположени под формата на буквата „П“, върху които на емайлирани плочи са изписани имената на 3000 български герои. Трите стени са изградени върху калканите на съществуващи казармени сгради. В най-високата част на западната стена пише „Загинали геройски за свободата и обединението на българския народ“, на източната – „Самопожертвали се храбро в предана служба на Царя и Отечеството“, а на южната – „ Благословени бъдете от майката родина – Вечна ви памет“. В пространството между плочите има розариум, върху който е поставена бронзова фигура на лъв, който държи под лапата си щит с картата на Санстефанска България. Паметните плочи са дело на арх. Александър Обретенов, а лъвската статуя е изработена от скулптора Михаил Михайлов. 

 

След като там е издигнат мемориалът, мястото започва да придобива много повече важност, защото там се полагат венци в почит на загиналите, провеждат се военни церемонии и се посрещат най-видните гости на столицата. Но за нещастие, източната плоча е силно повредена при бомбардировките от Втората световна война, а в последствие е разрушена напълно. След 9 септември 1944 г. комунистическата власт премахва и лъвската статуя. 

През следващите десетилетия мемориалът спира да изпълнява официалната си функция и мястото на НДК бавно започва да навлиза под светлините на светския живот на града. През 1967 г. там е построена сградата на модна къща „Лада“, която изработва дамски и мъжки официални облекла, чанти и обувки. „Лада“ е сред малкото фирми, привилегировани да обслужват българския и чуждестранен дипломатически корпус. Сериите им са лимитирани, а шивачите им обличат и редица именити дами и господа по поръчка. Модната къща издава и свое собствено списание за мода и бързо започва да налага модните тенденции у нас. Към края на 60-те или началото на 70-те там се обособява и едно градско пространство с открита сцена, което започват да наричат „Монте Карло“ или „Монтето“ заради игрите на карти, табла и зарове, които се провеждат там. 


Останалите казармени сгради и паметни плочи са премахнати при строежа на НДК, който започва през 1979. На мястото на войнишкия мемориал през 1981 г. е издигнат паметникът „1300 години България“ на скулптора проф. Валентин Старчев, който печели конкурса на тема: „Минало“, „Настояще“ и „Бъдеще“. Паметникът се извисява с ръст на 35 метра и композицията представя три фигурални групи, символизиращи книжовността, признателността и съзиданието. Държавният глава Тодор Живков не харесва монумента и се разграничава от него, но след промените той влиза в международно признати маршрути на паметниците на тоталитаризма. Монументът се руши, а властта спира да го поддържа след 89-та и през 2017 се взима решението за неговото демонтиране, въпреки протестите и противоречията в обществото по въпроса.


Нов войнишки мемориал е предвиден в парка между булевардите „Арсеналски“ и „Черни връх“. Одобрен е проект на архитектите Станислав Константинов и Атанас Агура, който получава разрешително за строеж. Първа копка е направена през 2000 г., но до неговото изграждане така и не се стига. Днес на това място може да бъде видян само каменен блок, който гласи, че „На това място ще бъде възстановен паметникът с имената на загиналите войници от I-ви и VI-ти пехотни полкове от Първа софийска Желязна дивизия, но софиянци помнят колко бързо се променя пейзажа и историята на това място само за няколко поколения. 



Статиите за проекта “НДК е #soSofia” са разработени от Виктор Топалов, автор в “Бохемска София” в колаборация с екипа на #soSofia.


В проекта е използван визуален архив от Национален филмов център, Държавна агенция “Архиви”, Български визуален архив и информация от следните източници: 

Милошев, Йордан, НДК – спомени на строители | Сп. Архитектура – бр. 1 – 1982, бр. 6 – 1984, бр. 3-4 – 1986 | Мирчева, Симона, Дворец в живота на града | Тромков, Илия. 

Народен дворец на културата „Людмила Живкова“ | Милев, Иво. “Животът и смъртта на Людмила Живкова” | БНТ. Александрова, Албена. Ковачев, Олег. Етюд за красотата отвътре | omda.bg. Интервю – Гюров, Васил. Гюров, Константин. Места от всекидневието. Кравай. | Лангова, Соня. Шофелинов, Иван. Коен, Емил. Филм – Ние от Кравай. | Трифонова, Теодора. БТВ Новините. 18.07.2017 г. Готов проект за войнишкия паметник има от години. | Веселинов, Веселин. Liternet. Мемориалът на загиналите от първи и шести пехотен полк. | НДК Пресцентър | ndk.bg | newtheatre.bg | Благодарим за разговорите на екипите на НДК. | All Day NDK. | DJ GIORGIO. | Sofia Graffiti Tour.


Проектът “НДК е #soSofia” се реализира с подкрепата на програма „Културно предприемачество в сферата на Културното наследство“ на Национален фонд култура и помощта на нашите верни приятели от Storytel, Fashion Days,  Beefeater и DEVIN.

Подобни

Преди да бъде НДК