120 е броят на произведенията на изкуството, които се смята, че могат да бъдат открити в сградата на НДК и околното пространство. А според нас са даже повече, ако добавим и по-съвременните артефакти като графити и по-нови статуи в парка. Интериорите на двореца всъщност са един от най-забележителните и запазени примери за така наречения “архитектурно-художествен синтез”, популярен по времето на соца. Какво означава това — че е търсен баланс, свързаност и хармония на архитектурата и всички нива на интериорния дизайн с произведенията на изкуството, разпръснати шедро из всички кътчета на НДК.

 

 

От създаването на НДК до днес по двореца са работили някои от най-даровитите творци за времето си, сред които Георги Чапкънов, проф. Антон Дончев и Светлин Русев. Тъй като се случва по време на соца, тяхното сътрудничество е ръководено от Държавна комисия към Съюза на художниците и архитектите, оглавявана от акад. Дечко Узунов. 

 

Работата на големия екип от творци е извършвана с подкрепата на представителите на държавната власт, олицетворена от най-големия радетел на българското изкуство и култура от онова време — Людмила Живкова, заедно с Георги Йорданов. Противно на разбиранията за този исторически период обаче, авторите разполагат с голяма творческа свобода, заради което в произведенията на изкуството в НДК не се откриват художествените символи, типични за първите десетилетия на тоталитарната власт. 

 

Сред най-забележителните символи на Националния дворец на културата е „Слънцето“ на скулптора Георги Чапкънов. В спомените си Чапа твърди, че първоначално творбата е срещната с неодобрение. Според някои политически деятели, житните класове, използвани в стилизираното слънце, символизират БЗНС – Българският земеделски народен съюз, а не водещата Българска комунистическа партия. Всъщност скулптурата е вдъхновена от възрожденските резбовани тавани и не съдържа партийни послания. Скулпторът споделя, че приживе Людмила Живкова съдейства за временното поставяне на творбата, което става през 1982 г. – година след смъртта ѝ. Освен „Слънцето“, в НДК може да бъде видяна още една творба на Чапа – металопластиката „И ний сме дали нещо на света“ в източното фоайе на първия етаж. Оттогава насам Георги Чапкънов създава редица елементи от Софийския градски пейзаж.

В централното фоайе на Двореца посетителите са посрещнати от бронзовата скулптура „Възраждане“ на майстора Димитър Бойков, ученик на Марко Марков и създател на паметника на Патриарх Евтимий в София. Статуята символизира новото начало на българската култура, емблема на което е Народният дворец. На фон е поставена творбата „Пламъците“ на Михаил Бенчев. Тя е замислена като допълнение към фигурата „Възраждане“ и, подобно на много от творбите в Двореца, използва фигурата на огъня като символ на светлината и културата. Поради невъзможност за използване на химикали върху настилките в централното фоайе, паното е обработено със смес от пчелен восък и битум, за да се запази от окисляване – техника, позната от времето на Вавилон. 

Много от посетители в Зала 1 безспорно помнят и най-пищната метална завеса — пано от блестящи кръгли метални елементи с автор Димо Минков Заимов. Малко обаче знаят, че творбата му се казва “Слънце” и в унисон с темата на много от произведенията в двореца, надгражда и развива слънчевата тема като метафора на културата и просвещението. 

В първата половина на 30-те години на миналия век, скулпторът Андрей Николов създава образа на лъва от Паметника на незнайния воин. Увеличето в реален мащаб е дело на неговия колега Кирил Шиваров. Гипсовият оригинал дълго време е съхраняван в двора на дома на скулптора Иван Лазаров на бул. „Васил Левски“ № 56. През 1996 г. моделът е пренесен в НДК и днес се намира на вход А6 на Двореца.  

Един от най-разпознаваемите символи на НДК е емблематичната жар-птица (феникс), оформена от извити ивици-лъчи, която е изобразена на оригиналното лого на двореца. Най-често то може да бъде видяно върху дръжките на вратите. Емблемата е дело на легендарния Стефан Кънчев, оставил висок стандарт в българския графичен дизайн чрез стотиците лога и символи, които и до днес продължаваме да виждаме навсякъде. 

Ако сме успели да събудим интереса ви, продължете виртуалната си разходка в тази феноменална “галерия” в сайта на НДК, където има немалко информация за творбите в двореца.

Статиите за проекта “НДК е #soSofia” са разработени от Виктор Топалов, автор в “Бохемска София” в колаборация с екипа на #soSofia. 

В проекта е използван визуален архив от Национален филмов център, Държавна агенция “Архиви”, Български визуален архив и информация от следните източници: 

 

Милошев, Йордан, НДК – спомени на строители | Сп. Архитектура – бр. 1 – 1982, бр. 6 – 1984, бр. 3-4 – 1986 | Мирчева, Симона, Дворец в живота на града | Тромков, Илия. Народен дворец на културата „Людмила Живкова“ | Милев, Иво. “Животът и смъртта на Людмила Живкова” | БНТ. Александрова, Албена. Ковачев, Олег. Етюд за красотата отвътре | omda.bg. Интервю – Гюров, Васил. Гюров, Константин. Места от всекидневието. Кравай. | Лангова, Соня. Шофелинов, Иван. Коен, Емил. Филм – Ние от Кравай. | Трифонова, Теодора. БТВ Новините. 18.07.2017 г. Готов проект за войнишкия паметник има от години. | Веселинов, Веселин. Liternet. Мемориалът на загиналите от първи и шести пехотен полк. | НДК Пресцентър | ndk.bg | newtheatre.bg | Благодарим за разговорите на екипите на НДК. | All Day NDK. | DJ GIORGIO. | Sofia Graffiti Tour.

 

Проектът “НДК е #soSofia” се реализира с подкрепата на програма „Културно предприемачество в сферата на Културното наследство“ на Национален фонд култура и помощта на нашите верни приятели от Storytel, Fashion Days, Beefeater и DEVIN.

Подобни

Новите дрехи на културата Най-важните събития, които се случиха в НДК Да живее скейтът и ние покрай него Графитите на НДК Кравай