През 1958 г. е проведен конкурс за изграждането на първата мултифункционална сграда в София, визия, която по онова време звучи като футуризъм. Най-добрият проект е дело на архитектите Александър Баров, Дончо Владишки, Иван Татаров и Иван Иванчев – архитектурен екип, чието име стои зад някои от знаковите сгради на столицата. Така се ражда зала „Универсиада“ – със спортно поле, готово да приеме всякакъв вид игра, постоянна трибуна с над 2 100 седящи места, както и подвижна трибуна за 1000 зрители. Изградена е тренировъчна зала, както и зони за журналисти, репортери и коментатори.

Отваря врати на 25 август 1961 г., точно когато София е домакин на Универсиада ‘61 – международни студентски игри, събиращи над 1000 спортисти от повече от 30 държави. За събитието са издадени специални марки от художниците Борис Ангелушев и Стефан Кънчев.

През годините залата се превръща в сцена на какво ли не – волейболни състезания, баскетболни триумфи, конгреси, митинги и концерти. Ако стените ѝ можеха да говорят, вероятно щяха да разкажат за спортни звезди, политически речи, и разни квартални герои, които са минали оттук, за да зърнат София в светлините на прожекторите.