През 60-те години на миналия век София се сдобива с множество нови спортни съоръжения – нови стадиони, зали, залива се и с басейни. Един от тях е басейн „Спартак“ – построен през 1968 г. специално за Световния фестивал на младежта и студентите, когато градът се изпълва с ентусиазъм, културни събития и международни състезания. Басейнът бързо става притегателна точка за плувци, водна топка, и всякакви спортни надпревари – от републикански до международни.

В средата на 70-те години закритите плувни басейни са недостатъчни за нужните на милионния град. През 1975 г. се започва разширение. Под шапката на „Левски Спартак“ се изгражда открит плувен комплекс – басейн с мащаб, какъвто столицата дотогава не е виждала.

През 1979 г. басейнът започва да се отваря и за обикновени хора – неделно, с инструктор и спасител, за да могат софиянци не само да гледат спорта, а и да се „гмурнат” в него. През 1985 г., преди Европейското по плуване, целият комплекс е основно ремонтиран основно с използването на модерни за времето си технологии.

Днес басейн „Спартак“ не е само един басейн – а цял спортен свят: два закрити, един открит басейн, детски басейн, кула за скокове, зали, магазини, място за срещи и спомени. А пред входа стои възпоменателен знак за един от най-легендарните български плувци – Петър Стойчев. Човекът, който преплува Ла Манша за под 7 часа и спечели Световната купа по плувен маратон цели 11 пъти. Той започва точно тук – в квартал „Иван Вазов“, в басейн „Спартак“.