През 1858 г. земетресение разтърсва София. Разрушени са десетки домове, храмове и други обществени сгради, а в полето на югозапад, изненадващо, избликва горещ извор. Местните го кръщават просто: „Гьоло“ или „Жежката вода“. Малко по малко мястото се превръща в неофициален уелнес център.

Десетилетия по-късно, след края на Първата световна война се взема решение за построяването на минерална баня. Усложнената политическа ситуация забавя проекта, но през 1925 г. архитект Георги Овчаров е ангажиран с проектирането на модерна сграда, която да даде необходимите условия за съвременно водно лечение. Сградата е завършена през 1928 г., а пет години по-късно става част от обширен лечебен комплекс.

По време на управлението на кмета инж. Иван Иванов, плановете стават още по-амбициозни: нова, по-голяма баня, павирани улици, трамвай до „Булина ливада“, повече зелени площи, автобуси… Но идва 9 септември 1944 г. и тези идеи остават на хартия.

И все пак – наследството остава. През януари 2025 г. Столичният общински съвет решава да кръсти близката улица 672 на „арх. Георги Овчаров“ – закъснял, но заслужен жест към човека, дал на София едно от най-спокойните ѝ кътчета.