Ако днес се разходиш около пазара на Красно село, вероятно ще срещнеш всичко – от баби с шарени торби до хора в костюми, които чакат за боза и баничка в различни часове на денонощието. А зад тази градска сцена стоят десетилетия трансформации, планиране, политически промени и… един легендарен дюнер.

Кварталът се оформя още в началото на XX век, а името му е дадено лично от Патриарха на българската литература Иван Вазов.  В средата на миналия век се появява и първият кооперативен пазар. Вестниците от онова време го описват живописно – с продавачи на „дребен рогат добитък: охлюви за чорба и едени (ядене)“.

Но София расте, а заедно с нея и нуждата от по-сериозно тържище. През 1970 г. е взето решение пазарът да се премести на ново място между улиците „Кюстендил“, „Гоце Делчев“, „Княгиня Клементина“ и „Дебър“. Работата започва през 1973 г. и отнема четири години. През 1977 г. новият пазар е факт, с 22 павилиона, покрит с асфалт, с канализация и зимни полиетиленови прегради. Мястото се превръща в център на кварталния живот, с новогодишни базари и оживление почти по всяко време.

След промените през 90-те, започва втората голяма трансформация – тази, в която частните обекти стават новата реалност. Един от тях ще се окаже истинска градска институция. През 1996 г. младо семейство отваря „Фантазия“ – баничарница и дюнерджийница, които ще нахранят няколко поколения софиянци, включително и в 3 сутринта. Тестото е винаги прясно, дюнерът – винаги завит с мерак, а на опашката няма значение кой си: „Пред Фантазия всички са равни“, както обичат да казват редовните клиенти. Заведението дори влиза в хип-хопа – рапърът Жлъч го споменава в парчето „КБКС“, превръщайки го в част от градския фолклор.