В Лозенец, сред мириса на борова смола и градски истории, се намира малката и поетична спирка „Вишнева“. През 30-те години на миналия век група местни се обръщат към общината с молба – трамвай №1 да не спира само до Орлов мост, а да стига чак до Семинарията. Причината е проста: зимата прави квартала труднодостъпен, а София не прощава на откъснатите.

Заради стръмния склон на ул. „Йордан Миланов“, трасето поема през боровата гора. Хората негодуват – дървета ще падат, тишината ще си тръгне. Но нуждата побеждава. Появяват се две спирки: „Вишнева“ и „Борова гора“. Втората вече я няма – само по-възрастните я помнят. „Вишнева“ обаче остава и до днес – с характерната си постройка и магично усещане, че чакаш не просто трамвай, а пътешествие в историята на столицата.

През лятото на 2024 г. спирката оживява с представянето на книгата с илюстрации „Моята София и други образи“ на художничката Вяра Бояджиева. Атмосферата тогава подхранва романтична идея – спирка „Вишнева“ да се превърне в малко културно средище. За момента остана само идея.